Туята и нейните видове

Родът Туя съдържа пет основни вечнозелени иглолистни вида от дъждовните и хладни региони на североизточна Азия и Северна Америка и стотици подвидове. Всички са много ценени заради дървесината им, а някои от тях са отглеждани с комерсиална цел. Те притежават изправен, устремен нагоре дънер, покрит с нацепена и грапава кора. Растежът им е колоновиден, пирамидален или кълбовиден. Ароматната им зеленина е съставена от клончета със симетрично разположени издължени листенца, които често са плоски. Шишарките на туята имат яйцевидна форма и са покрити със застъпващи се люспички, те са зелени и преминават в нюанси на кафявото. Шишарките на туята са доста малки за толкова голямо дърво, най-голямата шишарка е около 12 мм. В рода има няколко вида джуджета, не по-високи от 38 см, които са особено подходящи за алпинеуми или за мостри в контейнери.

Отглеждане

Тези растения издържат на студено и не са придирчиви към почвата, докато тя има добър дренаж. Повечето видове туя предпочитат слънчеви места и не харесват сушата. Размножават се от семена или резници, но по-предпочитаният и чист метод са резниците.

Тhuja occidentalis – Западна туя

Западна туя

Западна туя

Западната туя, наричана още бял кедър, расте до 15 м на височина и има пирамидална корона. Този вид има красива червеникаво-кафява кора. Короната му е гъста и съставена от жълто-зелени листенца, които през есента и зимата придобиват бронзов оттенък. От този вид са селектирани повече от 140 подвида – джуджета, храсти и големи дървета. Ericoides е малък и гъст храст, който достига 45 см височина и има меки листенца с бронзов оттенък, докато растението е младо. Възрастното растение е зелено с лек кафяв оттенък в краищата. Сортът Lutea расте до 2,4 м. за 10 години, а листата му стават златисто бронзови през зимата. Lutea Nana е малък конусовиден храст, листата му са много гъсти и жълто-златисти на цвят. Micky е с зелен и с кълбовидна форма. Бавнорастящият Rheinhold се разпростира като купол, чиято максимална височина е 75 см, а на ширина стига до 1,5 м. През зимата иначе зелените му клони стават златно кафеви. Smaragd е най-известният вид западна туя с конусовидна форма и ярко зелен цвят. Тя е предпочитана за засаждане на жив плет. Живият плет от западна туя Смарагд е гъст и плътен, препоръчителната му височина е 2,00 – 2,20 м.

Thuja plicata – Западен червен кедър

Това бързорастящо иглолистно дърво може да достигне до 24 м., ако решите да го отглеждате в градината си, но обикновено е по-високо в естествената си среда. Дълго време западния червен кедър е изсичан заради здравата си дървесина. Възрастното растение е колоновидно с клони до падащи до земята, ако отчупите клонче от него ще усетите силна сладникава миризма. Подвидът Rogersii е джудже с форма на закръглена купчина, която достига до 45 см. височина. Zebrina достига до 6 м. и е много атрактивна със зелените си клони напръскани с жълти петна. Aurea е златиста, а в златното на Stoneham Gold има червени нишки. Stoneham Gold е бавнорастящо иглолистно, но има красива конусовидна форма. Collyer’s Gold е негов двойник, но има до светложълт цвят. Atrovirensе компактен храст, който е идеален за плетове.

Thuja orientalis – Източна туяИзточната туя Ауреа Пирамидалис е ярко жълта през лятото, а през зимата и есента добива оранжеви отенъци

Най-популярният вид източна туя е джуджето Aurea Nana. Тя има яркожълт цвят през лятото, а през зимата става оранжева. Особенността при източните туи е, че заради по-едрите клони и листа с течение на времето растенията оредяват в долната част на стъблото. В подобни цветове, но с по правилна пирамидална форма е Aurea PyramidalisMaturodam или компактна източна туя има наситенозелен цвят и пирамидална форма. Тя се разклонява в основата и развива няколко стебла. Младите клонки са плоски и плътно покрити със свежо-зелени люспести листа. Сенкоиздръжлива е, макар да предпочита слънчеви места, не е взискателна към почвените и климатичните условия.

Thujopsis – лъжетуя

Thujopsis е сестра на туята. Родното място на това иглолистно е Япония. То има само един вид с няколко подвида – Thujopsis Dolabrata. Лъжетуята прилича много на посестримата си, но има няколко основни разлики – кръгли и доста по-твърди шишарки, по-големи листа и семена, които могат да се пренасят от вятъра, заради „крилцата“ си. Тези растения издържат на минусови температури, трябва им добре дренирана и кисела почва и слънце.

Thujopsis Dolabrata достига до 15 м. височина, а короната може да се простира до 8-9 м. Туйопсисът също има подвид джудже – Nana – има куполовидна форма, максималната му височина е 60 см, а основата на купола е 1,5 м. Бавнорстящата Variegata e с яркозелена окраска на бели „петна“.

Предишна публикация
Градина в саксии
Следваща публикация
Направи си сам: водопад и езерце в градината

Последни публикации

Меню