След иглолистните дървета преминаваме на един доста по-малък храст, но също много използван в градината – лавандулата. Всъщност иглолистните видове, за които говорихме досега и лавандулата имат много общи черти – тя е многогодишно вечнозелено растение и често правят от нея живи плетове. Лавандулата има различни приложения – в алпинеума, като част от много модерната напоследък ароматна градина и дори за храстови бордюр или нисък плет за вътрешните части на градината.
Лавандулата е много популярна заради атрактивния си вид, напомняш дантела, плътния си аромат и красивите си цветове. Особеното лилаво на цветовете й е дало име и на оригиналния цвят лавандула. Лавандулата има поне 25 подвида с причудливи и красиви имена като Джийн Дейвис, Алба и Маршууд. Повечето от тях стигат до 60 – 90 см на височина и почти толкова на ширина. Размножава се чрез семена или чрез резници през лятото.
От древността до наши дни
Лавандулата е позната още от древността. Древните гърци я наричали нард от името на сирийски град Наарда. С това си наименование лавандулата е спомената в Библията като една от свещените треви, от които се подготвя мирото в Соломоновия храм. По времето на Римската империя лавандулата била тъсрено и скъпо растение, което се използвало като ароматизатор за римските бани. Отам идва и латинското й название, от думата Lavanda (нещо, което се мие).
Отглеждане и употреба
Лавандулата се отглежда най-добре в сухи, добре дренирани и песъчливи почви. Тя обича слънцето, така че ако ще я засаждате в двора или на балкона ви, намерете слънчево място. Всички от подвидовете на лавандулата виреят на слаби или бедни почви, но обичат добра циркулация на въздуха, ако мястото на което отглеждате лавандулата си има висока влажност на въздуха съществува голям риск тя да се разболее. Кореновото гниене е характерно за лавандулата, затова се препоръчва при отглеждането й да се избягва органичен мулч, тъй като той спомага за развитието на процеса.
Най-разпространени и култивирани видове лавандула са aнглийската лавандула или Lavadula officinalis, испанската лавандула (L. stoechas), френската лавандула (L. dentata) и египетската лавандула (L. Multifida). Някои от тези видове, като испанската лавандула, не са издръжливи на ниски температури. Един от хибридите – Lavaнdula intermedia – е много разпространен в селското стопанство, тъй като има по-големи цветове от обикновената англисйка лавандула и реколтата се събира по-лесно. Смята се обаче, че произведеното от този хибрид лавандулово масло е с по-ниско качество.
Лавандулата се използва много в кулинарията. Тя е една от най-важните съставки за прочутия цветен мед, произвеждан по Средиземноморието, както и често се комбинира с други треви и билки за чай. В Южна Франция се използва в правенето на сладкиши, като особено добре се комбинира със шоколад. Най-известна в кулинарията обаче става лавандулата през 1970 г., когато на пазара е пусната марка подправки наречена Провансалски треви (herbes de Provence), в която меджу всички останали подправки присъства и тя.
В САЩ и лавандуловия сироп и изсушените лавандулови цветове се използват за направата на традиционните малки палачинки – скоун и на сладките маршмелоу.
Лавандулата има и широко приложение в медицината, предимно в ароматерапията. От английската лавандула се произвежда етерично масло, което се използва в направата на парфюми, балсами, лосиони и сапуни. Лавандуловото етерично масло има антисептични свойства и помага срещу изгаряния. През Първата световна война то е използвано за дезинфекция на стените и пода в болниците. Според народната медицина лавандулата има много приложения – за лекуване на ухапвания и ужилвания от насекоми, помага за спокоен сън, ако изсушени цветове се сложат във възглавницата и други. В същото време лавандулата е и силен алерген, така че трябва да се използва с повишено внимание. За нас, които ще отглеждаме лавандула в къщата или в градината си е добре да знаем, че тя има свойството да прогонва комарите, мухите и други дебни летящи насекоми, което винаги е в плюс.