Какво е общото между мащерката и бабината душица?

Родината на мащерката или Thunus vulgaris е Средиземноморието. Отглежда се в Европа, Азия и Америка. В България това растение има много и живописни имена: бабина душица, овчарски босилек, воленка, дива меродия, ябълкиня, яръбичина, майчина душица.

Мащерката е многогодишно тревисто растение от семейство Устоцветни. Стъблото е пълзящо, ръбесто, зелено и червено-кафяво. От него излизат покрити с власинки стръкове, високи до 40 сантиметра. Листата са срещуположни, дребни, с къси дръжки. При някои видове са голи, при други са покриви с власинки, отгоре тъмнозлени, отдолу светлозелени. Цветовете са червено виолетови, дребнички, събрани по много в пазвите на връхните листа. Плодът е сух и се разпада на едносеменни орехчета. Цялото растение има приятна характерна миризма.

Мащерката е богата на минерални вещества, на витамин С, провитамин А. Мащерката съдържа манган, който стимулира растежа на клетките и образуването на кръв, регулира дейността на жлезите с вътрешна секреция. От надземната част на мащерката се извлича етерично масло, чиято главна съставка е тимолът, който има бактерицидно действие.

Мащерката има широко приложение като подправка, билка и лекарство. Като подправка се използва за овкусяване на дивечово месо и по-мазното месо, защото помага при храносмилането му. Добре се съчетава с яйца и сирене. Обикновено се използва сушена, но в някои салати могат да бъдат добавени ситно нарязани пресни листа. Мащерката се използва и при приготвянето на ликьори.

Като лекарство мащерката помага при анемия и стимулира образуването на кръвта. Две-три вани с топла вода, в която са разтворени стръкове мащерка ободряват тялото и възстановяват жизнените сили. Дезинфекциращото действие на мащерката е било познато още от древността. И днес се използва при грип и простудни заболявания, при възпаление на гърлото и ларингса.

Като билка се използва надземната част на мащерката. Бере се по време на цъфтежа – от май до септември. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 35° C. Изсушената маса се съхранява в затворени съдове, за да не изветрява маслото. Българската народна медицина използва мащерката при отслабване на сърдечната дейност, при задух, епилепсия, анемия, киселини в стомаха и безсъние. Ето и една „бабина” рецепта: подготвя се запарка от 2 супени лъжици мащерка и 500 мл. вряща вода. Билката кисне 2 часа. Пие се по 100 мл. 4 пъти на ден.

Отглеждане на мащерка

Мащерката предпочита леки, дренирани, добре обработени и наторени почви. Tя е топлолюбиво и светлолюбиво растение, обича слънчевото южно изложение и не понася прекомерната влага. Хванала се веднъж здраво за почвата, издържа доста време на суша. Размножава се чрез директна сеитба и чрез разсад. Разсаждането от разсад на постоянно място се извършва през май.

Извършват се няколко резитби на надземната маса, която се оформя на връзки. През първата година се прибира веднъж, а през следващите по 2-3 пъти. Мащерката се отглежда на едно място 4-5 години.

 

Предишна публикация
Код: Лавандула
Следваща публикация
Смърчът и седемте джуджета