Някои интересни факти за вечнозелените дървета и храсти
Вечнозелените дървета и храсти могат да бъдат открити на всеки континент, освен на Антарктика. Хиляди видове са класифичирани като вечнозелени – иглолистни дървета, палми и повечето от дърветата в дъждовните гори (rainforest). Вечнозелените видове осигуряват на хората много полезни материали и вещества от дървесина и дърва за огрев до съставки използвани в лекарствата и храна.
Вечнозелените дървета са широко разпространени по света, особено в Северното полукълбо. Иглолистните гори покриват 15% от сушата на Земята и се състоят от предимно вечнозелени дървета като кедрите, смриките, елите и боровете. Тропическите дъждовни гори, най-големите от които се намират в Южна Америка, Източна Азия и в Африка, също са съставени от предимно вечнозелени видове, дължащи се на непроменливия топъл и влажен климат, който почти не се изменя в различните сезони.
Въпреки че за повечето хора вечнозеленото растение изглежда като коледна елха, те всъщност имат хиляди видове и много различни характеристики. Някои като Калифорнийската секвоя могат да бъдат високи до 110 метра, докато други стават около метър. Въпреки името им, не всички вечнозелени, са зелени. Има видове, които са жълти, златни, червени, кафяви, сини или сребристи. Голяма част от вечнозелените растения са иглолистни, но други имат листа или друго оперение, като например палмите.
Има хиляди видове и подвидове вечнозелени растения. Това включва членовете на фамилия: кипариси, смрики, борове, ели, евкалипти, рододендрони, палми, лавровишни, магнолии и секвои. Някои дъбови дървета също са вечнозелени.
Като правило вечнозелените растения се нуждаят от слънчево изложение, но много от тях са толерантни към сянката. Техните нужди от напояване варират от едната до другата крайност, като има видове които са способни да преживяет силно засушаване и други, които се нуждаят от ежедневен дъжд и висока влажност, особено тези в дъждовните гори.
Иглолистните вечнозелени дървета обичат суха, добре дренирана почва, докато тропическите се чувстват най-добре в подгизнала почва. Другата коренна разлика е че иглолистните са студоустойчиви и има видове, които издържат на екстермно застудяване, а тропическите се нуждаят от топло време.
Иглолистни вечнозелени растения
Иглолистните са широка група от видове, включващи семейство – ели, борове, смрики, кипариси и гинко. Използват се много материали и суровини. Най-старият фосил от иглолистно растение е датиран в периода Карбониферос, преди около 300 млн. години. Иглолистните са дървесни растения (дори храстите), които разпространяват семената си чрез шишарки, като мъжките шишарки опрашват женските шишарки. По-голямата част от иглолистните имат иглички, вместо листа, но има и изключения. Иглолистните са в ботаническия тип Пинопита, в него са включени 8 фамилии с близо 630 вида.
Иглолистните дървета се използват изключително много в индустрията, заради меката им дървесина и за направа на хартии. Освен че са важни за икономиката, те са и най-големият пречиствател на въглерод на планетата.
За какво служат игличките
Това, което различава иглолистните от всички останали видове са техните иглички. Най-добре изразени са те при различните видове ели и борове. Игличките варират спрямо големината, формата и цвета си, но тяхното предназначение остава едно и също за всички дървета и храсти. Всички иглички са дълги и тънки. Цветът има варира спрямо вида на дървото, сезона или наличието на вода в него. Дължината им също варира от по-малко от 2 см до 20 см. Дори на едно и също дърво дължината на игличките може да варира между 4-5 см.
Всички иглички имат три основни черти, които ги различават от листата – те има по-тънка външна обвивка, както и по-тънък слой от защитни вещества, а също така имат по-малка повърхност, дължаща се на формата им. Тези три основни черти не са случайност, те са плод на хилядолетна еволюция. Те позволяват да се изпарява много по-малко вода през игличките, отколкото през плоските листа. Запазването на вода в тях е ключово за оцеляването на дърветата в сух климат и през студените месеци.
Освен за самите растения игличките имат роля и за заобикалящата ги среда. Когато падат на земята, те създават нещо като микрофилм, който пречи на ерозията на почвата, контролират растежа на семената и запазват влажността в земята.