Растения за жив плет (II част)

В този текст ще разгледаме плюсовете и минусите на още няколко особено популярни широколистни растения за жив плет.

Първото е японският евонимус или чашкодрян. Това е вечнозелен храст, който произхожда от Япония и следователно е доста издръжлив на различни атмосферни влияния и студ. Обърнете внимание, че вечнозелен е японския евонимус, защото има и европейски, чиито листа опадват през зимата. Освен с напълно зелени листа, той има и вариегатни форми, които са предпочитани за живи плетове. Японският евонимус има овални, твърди листа и достига до около 3 м височина. Вариегатните форми на японския чашкодрян са по-ниски и по-гъсти. Albomarginatus има листа с бял кант. Aureomarginatus има овални листа със жълт кант и малки, звездовидни зелени цветчета през лятото. Той образува хубав гъст плет. Bravo е шарен със зелени и жълти листа, а President Gauthier има зелени и бели листа. Обикновено за жив плет евонимусите се засаждат по 6 в линеен метър. При добро поддържане от тях става много красив жив плет. Негативите са, че растежът на евонимусите  не е много бърз и ще ви е необходимо търпение, ако искате плета ви да бъде висок. Цената на растението също е в „златната среда“ между по-скъпи туи (например Смарагди) и лигуструма. Отбележете си, че плодовете на евонимусите са отрозни, така че трябва да внимавате, ако в близсот играят деца.

Един много разпространен вид жив плет е бодливият жив плет (едва ли е нужно да обясняваме защо). Най-често бодливият жив плет се прави от берберис или т.нар кисел трън. Ако за първи път чувате българското наименование на този храст – кисел трън – вероятно ще се запитате на кому е нужно да прави плет от подобно растение, но името може да ви излъже. Да, берберисът боде и това е една от неприятните му страни, когато трябва да го подрязвате или да плевите между клоните му, а също така, ако имате малки деца – тогава си изберете друго растение за жив плет. Едновременно с това обаче киселият трън е много красиво растение във всичките му разновидности. Берберисът е листопаден храст, който е естествено разпространен в България и е непретенциозен по отношение на почви. Най-добре е да расте на слънце, но може да вирее и на сянка, само имайте предвид, че видовете му с червени или жълти листа ще изгубят ярката си окраска, ако са на сянка. Берберисът понася много добре подрязване, можете и да не го подрязвате, но ако го правите ще имате по-гъст жив плет. Берберисът е много ценен заради красивите си цветове през пролетта (април-май) и ярките цветове на листата си, които контрастират със зеленината в градината. Берберисът има много форми, които са подходящи както за единични растения, така и за плетове. Най-популярният е Berberis thurbengii, с пурпурно червени през лятото и есента листа. Същият сорт има и форми с още по наситено червен цвят – Аtropurpurea или с жълти листа – Aurea.

Ако искате живият ви плет да има цвят, но не и тръни, тогава можете да го направите от спирея или т.нар Майски сняг. Името на този красив храст говори само по себе си – когато той разцъфти цветовете му са толкова много, че напомнят сняг през май. Основно цветовете на спиреята са в бяло, но има и видове в розово и червено. Има около 80 вида спирея, които са опадливи или полу-вечнозелени храсти. Някои достигат до 3 м височина, други до около 1,5 м, а има и пълзящи видове спирея. Цъфтят през пролетта и лятото и обикновено са с гъст и продължителен цъфтеж. Те са много светлолюбиви и сравнително лесни за отглеждане. Понасят резитба, която е препоръчителна, защото стимулира израстването на нови клончета. Едни от най-популярните видове за жив плет са Spireae cantoniensis, която цъфти в бяло и Spiraea japonica, която има бледо розови цветове. И двете са лятно цъфтящи. Красотата през пролетта, лятото и есента на живия ви плет от спирея е безспорна, няма да бъде така през зимата обаче – това е най-големият недостатък на този храст.

Очаквайте продължение